Днес както си отивам за шофьорските, звъни баба ми, която също живее в София, и ме пита как съм, добре ли съм. Някакъв тип и се обадил по телефона, представил се за мен, и плачейки започнал да говори нещо за катастрофа.
Баба ми познала, че това не е моя глас, ядосала се и му извикала, че ако още един път се обади, ще му откъсне главата.
Но все пак се притеснила много и ми се обади, за да разбере, че всичко е ок.
Лелее, много са досадни и нагли тез утрепки бе.
